Жената, която вселената изтри

След като се сблъсква с войни, империи, пророчества и сили, които могат да решават съдбата на цели цивилизации, Жозе Монтеиро открива, че има нещо, което не цялата сила на Вселената може да спаси: времето. Жената, която Вселената изтрива е сборник от поеми, разположен след края на началото на края: Последният дъх на човечеството Съдът на боговете, проследявайки отношенията между Йозеф и Бруникс чрез любов, семейство, последните часове на реалност и паметта, които остават, когато всичко останало изчезва.Човекът, който може да се изправи срещу самата вселена. Точно като Йосиф, заедно с жената, която обича и децата, с които е изградил живот, който никога не би трябвало да бъде възможно. Но когато вселената се променя, Бруникс изчезва от историята. Мястото остава. Градовете продължават да съществуват. Звездите продължават да съществуват. Само че никой не помни за нея. Никой освен Йосиф. Между поеми за два света, които са се докосвали, последната година заедно, раждането на семейство, няколко часа вечност и самотата да бъдеш единственият човек, който помни живот, който самата вселена е изтрила, това произведение превръща края в интимно пътуване за любов, загуба, памет и съществуване, защото може би е забравило.Но Жозе Монтеиро не е имал тази привилегия. Вселената е забравила Бруникс. Той не. Поетично произведение от Монтарион Вселената.